Анастас Антикаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анастас Антикаджиев
български общественик
Роден
Починал
4 февруари 1956 г. (95 г.)
Петрич, България

Анастас Тасев Антикаджиев е български търговец, общественик, дарител, революционер, участник в борбата за българска църковна независимост.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антикаджиев е роден на 6 август 1860 година в град Петрич, който тогава е в Османската империя. Остава рано сирак. Учи в новобългарското училище в Петрич при Агапий Войнов. Замогва се от търговия. Активно участва в просветните и църковните борби в Петричко. Става член на Петричката българска община, училищен настоятел и църковен епитроп. Антикаджиев финансира изграждането на църквата „Свети Николай“ в Петрич в 1880 година, както и отварянето на основно и трикласно българско училище в града през 1904 година, като султанският ферман за училището е на негово име.[1]

В 1899 година Антикаджиев е сред основателите на комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Петрич. По време на Горноджумайското въстание от 26 септември до 8 октомври 1902 година е задържан от властите в местния затвор, заедно с общинския председател свещеник Александър Попзахариев и други общинари и градски първенци.[3] След Солунските атентати от април 1903 година, Антикаджиев отново е арестуван и затворен в солунския затвор Едикуле. Малко по-късно, след Илинденско-Преображенското въстание е изпратен на заточение в Диарбекир.[1]

След Младотурската революция от 1908 година става активист на Съюза на българските конституционни клубове.[4][1] Антикаджиев е сред делегатите на Втория конгрес на съюза, състоял се през август 1909 година в Солун.

При освобождението на Петрич по време на Балканската война през октомври 1912 година е избран в първата българска местна власт за съветник,[5] а от 31 май 1913 година за кратко става кмет на града. По време на Междусъюзническата война, като кмет, заедно с още трима общински съветници, отпускат на общинския съвет заем от 60 наполеона (1200 златни лева) лични средства. Сумата е разпределена между най-бедните от бежанците, намерили убежище в града.[6] По същото време, той играе важна роля за освобождаването на няколко десетки души гъркомани от Петрич, задържани в полицейския затвор, като заложници.[7]

Антикаджиев е почетен председател на Търговското дружество в Петрич (до 1934) и един от основателите и пръв председател е на клона на Българския червен кръст в града, благодетелен член на клона на Съюза за закрила на децата и активен деец на читалище „Братя Миладинови“.[1]

Антикаджиев е виден дарител в Петричкия край, като подпомага редица църкви и училища. В 1935 година със собствени средства построява църквата „Въведение Богородично“ в града, като средствата, събирани в нея се използват за издръжка на училищна трапезария за бедни ученици.[4]

Антикаджиев е носител на почетния знак за човеколюбие и благотворителни дела на Българския червен кръст.[1] В 1936 година е удостоен с медала „За насърчение към человеколюбие“, ІІ степен,[4][1] а в 1937 година е обявен за почетен и благодетелен гражданин на Петрич.[1]

През 1950 година Анастас Антикаджиев е интерниран със семейството си в град Твърдица. Завръща се в Петрич през 1955 година. Умира в родния си град на 4 февруари 1956 година на преклонна възраст.[2][1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Анастас Антикаджиев. Дела и патила Приказка за доброто и злото. Съставител Христо Антикаджиев, Слънце, София, 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Гоцева, Дивна. Храм „Въведение Богородично“, Петрич // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 3 февруари 2017.
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 21.
  3. Георгиев, В., Трифонов, Ст. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX в.), София, МНИ, 1995, стр. 160.
  4. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 22.
  5. Попов, Никола. „Петрич и Петричко по време на Балканската война“. В: „Войни за национално освобождение и обединение“, (сборник), София, 1989, стр.112.
  6. Караманов, Вл. Кукушкото окръжно управление извън територията на Кукушкия окръг. Списание „Македонски преглед“, кн.3, София, 1943, стр. 87
  7. Караманов, Вл. Кукушкото окръжно управление извън територията на Кукушкия окръг. Списание „Македонски преглед“, кн.3, София, 1943, стр. 92-93.
Януш Стойчев Кмет на Петрич (1913) Христо Филипов